Нека ви разкажа за едно момче...

То растяло в здраво семейство и било много красиво. Обичало хората и хората го обичали. Било, забавно, мило, добро и чувствително, но не се задълбочавало в чувствата на другите.

Веднага щом попаднело в някаква среда от хора, започвало да пръска чар и обаяние за да покори всички. В момента, в който отношенията станат ясни и всеки заемал своето място в групата, той губел интерес. Сменял хората, по късно сменял и любовите.
Всяка нова любов смятал за истинската, всяка нова група наричал приятели. И никога не се вглеждал в себе си за да се разбере. Никога не се опитал да проумее какво му трябва и какво търси. Никога не взел някого със себе си.

След много, много години и много обиколени различни места, вече порасналото в мъж момче попаднало на първата група хора, които наричал приятели. Те не си спомнили за него и не го допуснали отново до себе си. Тръгнал отново по пътя си. След време започнал да среща жените, които мислел, че обичал истински. Те му се усмихвали състрадателно и отминавали сред глъчката на своите семейства. Той отново продължавал пътя си докато не стигнал там от където бил тръгнал. Вече нямало какво и кого да покорява.
Света е кръгъл. Вече бил сам...